Анатомия на окото

Човешкото око е основа за създаването на фотоапарата. „Обективът“ имитира роговицата и собствената леща. Роговицата пречупва 42−44 диоптъра и е прoзрачната част пред ириса. Тя не променя диоптричната си сила. Фокусировката се извършва от собствената леща. Процесът на нагласяване за по-близки разстояния се нарича акомодация. При раждане лещата е прозрачна и много еластична, т.е акомодацията на децата е в голям обем. С възрастта еластичността намалява и това е причината за нужда от очила за близки активности. Помътняването на лещата елиминира акомодацията и се нарича катаракта, „вътрешно перде“.

Блендата на фотоапарата е зеницата – отворът в ириса, който е по-малък на светло и по-голям на тъмно. Това е автоматичен процес, който се контролира от вегетативната нервна система и има за цел да регулира количеството светлина с цел оптимизация на виждането.

Ролята на „тъмна камера“ се изпълнява от кухината на окото, изпълнена със стъкловидно тяло. Това е своеобразно „желе“ от колаген, хиалуронова киселина и вода, което осигурява стабилност и прозрачност. Склерата и пигментът на средната очна обвивка (увея) осигуряват непропускливостта за светлина.

Ролята на филмова лента/дигитална матрица играе ретината. Тя се състои от централно разположени рецептори − конусчета/колбички, и периферни такива – пръчици. „Резолюцията“ на ретината зависи от гъстотата на фоторецепторите и тяхното здраве. Това е причината късогледите хора да имат по-ниско зрение от далекогледите дори след оптимална оптична корекция.

Фоторецепторите изпращат информация към мозъка, където се осъществява процесът на виждане, осъзнаване и всички асоциативни процеси.

За добро зрение е задължително всяка структура да е в оптимално здраве и да функционира нормално.