История

Родът Групчеви има македонски корен. Организирайки се в малки групи, хората от този род се пръскат в различни краища на Балканите. Нашата история започва в малкия град Балчик, където в семейство на учител по математика и домакиня през 1932 г. се ражда Димитър Групчев. След завършване на гимназия в родния си град той поема по тежкия път на студента по медицина в София. Отличен плувец и отличен студент, Димитър Групчев завършва своето образование и е разпределен, заедно със съпругата си д-р Надежда Димитрова-Групчева, в Михайловград (днешна Монтана). След кратко практикуване на вътрешни болести, директорът на болницата го насочва към офталмологията. Но ентусиазираният млад лекар изпитва силна тъга по морето, ето защо кандидатства за асистент в Медицинския институт във Варна през 1962 г. Това е и годината, в която се ражда първият му син Иван. Преместването във Варна става през 1963 г., а работното място е „Окръжно очно отделение“ (днес МБАЛ „Св. Анна“). Младият офталмолог се радва на бърз успех, като радиолюбителските му умения помагат за въвеждането на нови технологии. В Катедрата е назначен доц. Никола Константинов (по политически причини го местят от София), който е изключителен визионер, бързо открива най-добрите качества на местните асистенти и активно работи за тяхното развитие. Започват колаборации с института „Филатов“ в Одеса. Д-р Групчев е изпратен на обучение по лазерни технологии, но при завръщането си, освен че започва работа на първия във Варна лазерен апарат, работи активно и за въвеждането на наблюдателна система към биомикроскопа с цел обучение. Той е и първият варненски офталмолог, който настоява за приложението на оперативните микроскопи, а не на телескопичните очила, използвани през 70-те, 80-те години и дори до края на века. През 70-те години катарактата е най-масовата операция, но се прави с ножче на Грефе и окото се отваря „с един замах“ почти наполовина. Лещата се екстрахира с криосонда или еризифаг, не се поставя леща, а раната се зашива с колагенови конци, приготвени от миши опашки. Пациентът остава „афакичен“, с голямо далекогледство (12−18 диоптъра) и му се налага да носи големи плюсови очила, приличащи на лупи. Д-р Групчев е виртуоз на тази операция. Ето защо е селектиран от тогавашното правителство да работи по договор за международно сътрудничество в Либия. Цялото семейство заминава през 1974 г., като на съпругата му д-р Надежда Групчева е осигурено място за работа по специалността ѝ – педиатрия. В Либия д-р Групчев бързо добива популярност, като оперира близки и роднини на важни политически фигури. Неговите умения са оценени и от гостуващи американски специалисти и той е поканен да работи в Университета „Баском Палмър“ в Маями. Надвисва заплаха за цялото семейство и особено за роднините в България, тъй като „западното влияние“ не се толерира от тогавашните политици. Семейството се прибира в България през 1978 г., а големият син Иван решава да учи медицина. По семейна традиция решенията са цел, а целта се постига. През 1980 г. Иван Групчев е приет за студент по медицина в Медицинския институт във Варна. По време на студентските си години той няма колебания, че иска да бъде офталмолог, като това желание се засилва, когато през 1984 г. баща му прави първия си инфаркт и едва не губи живота си. Независимо че инфарктът е причината за намаляването на оперативната дейност, д-р Димитър Групчев продължава да бъде най-търсеният лазерен специалист в Клиниката, а като главен асистент е любим преподавател на поколения лекари. След завършване на медицина и задължителна двугодишна военна служба д-р Иван Групчев се присъединява към гилдията на офталмолозите, работейки в поликлиниката в Девня и специализирайки на модули. По време на специализацията си среща своята бъдеща съпруга Христина, тогава студент. Заедно осъществяват множество мисии на летящата болница „ОРБИС“ в България и обединяват своята любов към офталмологията във „вечен съюз“ през 1990 г. Семейство Групчеви се увеличава с още един Димитър през 1991 г. През същата година д-р Димитър Групчев въвежда първия диоден лазер в Североизточна България. През 1994 г. д-р Групчев-младши придобива специалност по очни болести, а две години по-късно това постига и неговата съпруга. Д-р Групчев-старши свиква „семеен съвет“ и поставя за обсъждане възможностите за специализации и придобиване на нови умения. Тъй като желязната завеса е паднала, вече има възможности за специализации „на запад“. Д-р Иван Групчев е поканен в екипа на летящата болница „Орбис“ като „постоянен“ офталмолог. Това поставя „висока летва“ пред амбициозната му съпруга и тя спечелва множество стипендии за специализация в Лондон, Единбург и Дънди. През 1999 г. е последната мисия на самолета „Орбис“ с участието на д-р Иван Групчев, а през 2000 г. д-р Групчева е спонсорирана лично от Морис и Филис Пайкъл за тригодишна специализация в екипа на проф. Чарлз Макгий, който се мести от Дънди, Шотландия, в Окланд, Нова Зеландия. Младото семейство Групчеви се премества в Нова Зеландия, където двамата офталмолози работят, а синът Димитър (тогава на 9 години) учи. За д-р Групчева специализацията завършва и със защита на докторска дисертация, която е обявена за най-добра за 2002 г. и е наградена от ректора. Независимо че д-р Групчев работи основно в практиката, неговият принос в борбата с очните усложнения от диабета е оценен високо и той е награден от директора на болницата в Манукао. За съжаление, през 2001 г. семейството загубва д-р Димитър Групчев, но неговата любов към професията, уникалният му свободен дух и търсенето на нови възможности за лечение в офталмологията остава като семейна традиция. През 2002 г. всички се завръщат в България и след различни административни сътресения д-р Групчева започва своята академична кариера през 2005 г. Междувременно тя успява да пренесе всичко научено от болницата в Окланд и въвежда методики за трансплантация на консервирана амниотична мембрана, приложение на контактни лещи с терапевтична цел, специфични техники за кератопластика и др. Семейството губи още един член през 2006 г., когато внезапната смърт на д-р Иван Групчев оставя огромна празнина в сърцата на колегите и в грижата за пациентите с ретинални заболявания. Останали сами, съпругата и непълнолетният син решават да се борят с живота в духа на семейната традиция. Следват хабилитации за доцент и няколко години по-късно за професор на д-р Групчева, а Димитър Групчев поема по стъпките на дядо си и баща си и започва да учи медицина. В далечната 1994 г. Христина и Иван Групчеви вземат решение да „разделят окото на две“ и Христина да се занимава с предния, а Иван − със задния му сегмент. Това е голямо предизвикателство за младия д-р Димитър Групчев, който обаче избира да поеме по-трудния път и да се посвети на заболяванията на ретината. Това, което допълнително го мотивира, е липсата на ретинален хирург в Североизточна България и нуждата от препращане на пациентите до София. Освен неудобно, пътуването е свързано и с нарушаване на лечебния алгоритъм. Паралелно с това, той спазва семейната традиция на своя дядо да обучава и да помага за изграждането на перспективата и обучението не само на лекари, но и на оптици и оптометристи. В памет на своя дядо написва монография за визуализацията в офталмологията и активно работи за въвеждането на 3D технологиите в съвремената очна операционна. След  множество специализации, голяма част от които със собствени средства, доц. Димитър Групчев успява да овладее изкуството на витреалната хирургия и най-голямата оценка за него е пациент с „дупка в макулата“, рефериран от д-р Илиян Шандурков, с думите: „Щом сте от Варна, по-добре да Ви оперира доц. Групчев, защото освен че ще се справи отлично, ще Ви следи, без да пътувате“…

Офталмолозите с фамилията Групчеви и техните партньори са готови да пазят и уважават миналото, да го надграждат в настоящето и вярват в бъдещето.