Въпроси за вътреочните инжекции

Как действат  вътреочните инжекции?

Най-често в очите се инжектира антисъдовопролиферативен медикамент (anti-VEGF). Той представлява хуманизирано мониклонално антитяло, което селективно се свързва с белтък, наречен съдов ендотелен растежен фактор (VEGF). Този фактор се свързва със специфични рецептори, намиращи се върху повърхността на кръвоносните съдове в организма. В окото той предизвиква прорастването на нови съдове под и пред ретината при дегенерация на макулата (включително свързана с възрастта) и пред ретината при пролиферативната форма на диабетната ретинопатия, както и повишена пропускливост на съдовете на ретината и отток на макулата при пациенти с диабет и оклузии на централната ретинална вена. След като медикаментът се свърже с VEGF, той блокира неговото въздействие върху патологичните промени в окото.

Как се избира медикамент?

Аnti-VEGF-медикаментите са голяма група и включват Авастин/Зирабев, айлиа, вабайзмо, беовю[GP1]  и др. Първият медикамент бевацизумаб (Авастин/Зирабев) не е разработен специално за вътреочно приложение, но с него има най-много клинични проучвания, проведени в световен мащаб. Поради многогодишния световен опит, той е с доказана ефективност при лечение на ескудативна форма на МДСВ, диабетен оток в макулата и макулен едем при оклузии на централната ретинална вена и други редки заболявания, включително ретинопатия на недоносеното. След обсъждане с лекуващия лекар трябва да се прецени кой/кои медикамент/и е/са най-подходящ/и и по каква схема да се прилага/т.

Противопоказания: Лечението не може да бъде проведено при доказана свръхчувствителност към препаратите, бременност, наличие на инфекция на окото или тежки общи инфекции.

Задължително ли е да се правят вътреочни инжекции?

За лечението на много заболявания е необходимо да се блокира зарастването на „болни съдове“, а това става с инжектиране на специално антитяло във вътрешността на окото. Научните доказателства в последните години са в полза на този метод и милиони хора по света запазват своето зрение благодарение на анти-VEGF-медикаментите. В България са разрешени три препарата, като има клинични изпитвания на над още десет, както и възможности за приложение на последен избор след внимателна преценка.

Лечението не може да бъде задължително, но е препоръчително поради отличните резултати и възможностите за запазване на зрението.

Колко вътреочни инжекции трябва да се направят?

Резултатите от вътреочните инжекции се отчитат по структурната промяна със скенер (ОСТ) и по подобряването на зрителната острота. Възможно е още след първата инжекция зрението да се подобри. На база на много научни изследвания се препоръчва първите 3 до 5 инжекции да се правят на едномесечни интервали, след което в зависимост от медикамента и състоянието на пациента, интервалът се удължава на 2−4 месеца. Тъй като инжекциите се правят за хронични състояния, лечението може да продължи с години.

Как се правят вътреочните инжекции?

В България инжекциите се правят в легнало положение. Окото се отваря със специална щипка, поставя се дезинфекциращ разтвор и се инжектира през точно определена част на окото. Поставят се капки и превръзка за два часа. Пациентът трябва да си слага антибиотик под формата на капки 5−7 дни.

Какви са възможните усложнения от вътреочните инжекции?

В редки случаи след вътреочното приложение на медикамента могат да възникнат следните усложнения:

• Развитие на катаракта или напредване на съществуваща такава;
• Повишаване на вътреочното налягане;
• Кръвоизлив в ретината;
• Развитие на увеит или ендофталмит (сериозно възпаление на окото, което може да доведе до загуба на зрението).

При съмнение за усложнения пациентът трябва да се свърже веднага с екипа на лечбното заведение.