Отлепване на стъкловидното тяло

Окото е изпълнено с желе от колаген и вода, което има функцията на механичен и метаболитен „буфер“ и се нарича стъкловидно тяло. Отлепването на стъкловидното тяло може да настъпи, когато тази гелообразна субстанция колабира поради разводняване и дегенеративни промени, настъпващи с възрастта. Отлепването може да е частично или пълно. Симптомите на отлепването на стъкловидното тяло включват появата на „плуващи мухи“ – малки тъмни точки или линии, които се движат в зрителното поле. Те се виждат по-често на светъл и бял фон. Възможно е пациентите да имат и усещането за светлинни проблясъци или „светкавици“. Това са фотопсии, които са белег за дразнене/дърпане на ретината. При подобна симптоматика е задължително да се извърши внимателен оглед на разширените зеници. Ако се установят рискови дегенерации за разкъсване на ретината, е желателно да се направи лазерен „бараж“ – рисковите зони се ограждат с коагуланти, подобно на заварки, които предотвратяват отлепването на ретината. По преценка на офталмолога състоянието може да се наблюдава, а пациентът се проследява на 3−6 месеца или при поява на нови симптоми. Правилният подход към това състояние е профилактика на отлепването на ретината, което е много по-сложно заболяване. Пациентите с отлепване на стъкловидното тяло могат да приемат хранителни добавки с хиалуронова киселина и ресвератрол, но най-често мозъкът свиква с „плуващите мухи“ и пациентите нямат оплаквания. Важно е да се отбележи, че лазерното лечение не премахва мътнините и не ускорява процеса на свикване.